ДАНИЯ – Оценка на риска от психосоциално напрежение!
ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ ПСИХОСОЦИАЛНО НАПРЕЖЕНИЕ
Група от високо квалифицирани компютърни консултанти създават фирма с 20 служителя. Основателят на фирмата отговаря за връзките с обществеността, маркетинга и сделките, а съпругата му, която е вицепрезидент, организира работата. Тя и представител на служителите са отговорни за безопасността при работа.
Оценка на риска от психосоциално напрежение
Първоначално във фирмата не е имало структурен план за безопасност и здраве, а извършваната работа е засягала само физически и ергономични въпроси, като например подобряване на осветлението и обзавеждането в офиса. Представителят по безопасността получил информация за оценката на работното място от синдиката му, обсъдил новите законови изисквания с вицепрезидента и се захванали със задачата. Идеята им била да направят опит да оценят резултатите, а след това и да приспособят плановете им.
Отговорите на въпросник показали, че персоналът има проблем с психосоциалната среда на работното място и че много от тези проблеми засягат всички или повечето от служителите. В резултат на това били проведени индивидуални интервюта с персонала, за да се добие повече информация за проблема. Методът бил избран на открита среща, на която били изразени мнения, че форум за обсъждане на проблема би подтикнал към недоволни реакции.
По време на интервютата персоналът е бил помолен да направи предложения за подобряване на положението и намаляване на стреса. Представени били много предложения за подобряване на организацията на работата и комуникациите.
Предприемане на мерки
Най-често срещаните проблеми на персонала включвали следното:
• мениджърите не се вслушвали в служителите;
• липса на сътрудничество;
• прекалено натоварване с работа;
• възлагане на прекалено много отговорности;
• работа в изолирана работна среда;
• лошо комуникиране и липса на информация.
Някои от предложенията за справяне с горепосочените проблеми включват:
• редовни срещи с всички служители за обсъждане на настоящите и бъдещите задачи;
• най-малко по двама човека да работят по една задача;
• мениджърите да провеждат разговори с всички служители;
• да има повече социални дейности;
• да се наеме външен консултант.
В резултат от оценката на работното място служителите работят в много по-добра психосоциална работна среда. Вече не работят често сами, както са работили преди време, оказва се помощ между колегите в случай на нужда, обменя се информация, проблемите се обсъждат на срещи, а служителите могат да се обръщат към представителите по безопасността при необходимост.
Положителен резултат
Оценката на работното място подтикна компанията да се занимава и с психосоциални въпроси. В началото стресът е бил считан за личен проблем, но след това осъзнали, че недобрата организация на работата и комуникациите може да имат съществено влияние върху персонала.
Първоначално компанията не е имала желание да отдели ресурси за оценка на работното място, тъй като някои от служителите не одобрявали проекта. Сега обаче на него се гледа като ефективно средство за подобряване на организацията.
Интересно е да се отбележи, че компанията е приспособила оценка на работното място за целите си. Това е важно, тъй като малките компании имат нужда от метод за специфичната им организация. Повечето от предложенията на служителите са били взети под внимание. Освен това е било организирано и пътуване до Швеция за персонала и семействата им. Целта е била да се подобрят социалните отношения и да се създаде дух за екип.
ПРОЕКТ ЗА РАБОТА С МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Проект за работа с малки и средни предприятия бе изпълнен в Център за трудово здраве в град Фредериксборг, Дания.
350 от членовете на Центъра са предприятия с по-малко от 10 работещи. Тези предприятия съставляват 10 % от общия брой на членовете. Центърът бе финансиран от Националната служба за работната среда и целта е да се разработи подробен профил на малкия бизнес с акцент върху устойчивостта на системата.
Увод
Отдаде се внимание най-вече на строителството, хотелиерството и ресторантьорството. Въпреки това, целта бе да бъдат посетени всичките 337 членове от малките и средни предприятия.
Данните показват, че малките и средни предприятия рядко се обръщат към служби по трудово здраве. За последните 8 години, Центърът по трудово здраве в град Фредериксборг е имал контакти със 181 малки и средни предприятия. Предприятията от строителството, хотелиерството и ресторантьорството обаче по-рядко се обръщат към служби по трудово здраве. Центърът по трудово здраве е бил във връзка само с 13% от малките и средни предприятия от строителния бранш и 20% от малките и средни предприятия от хотелството и ресторантьорството.
Как работи системата?
Проектът цели да предложи услуги, подходящи за специфичните нужди на малкия бизнес. Изискванията на предприятията от този тип ще бъдат изпълнени, дори и ако часовете за консултиране превишават дохода от годишната членска такса. Опитът показва, че малкият бизнес рядко се нуждае от подробни съвети, изискващи много часове за консултации.
Характеристика на проекта
• Личен контакт с всяко предприятие за установяване на начина му на работа;
• Телефонна линия за консултации;
• Специален метод за оценка на работното място за малки предприятия;
• Организиране на семинари за малкия бизнес, на които да се разгледат методи за оценка на работното място и други специфични въпроси. Осигуряване на форум за обмяна на опит;
• Представяне на предприятия пред мрежа за подпомагане, като например местна асоциация на работодателите и организация за съвместни действия;
• Разработване на информационна стратегия специално насочена към тази целева група, включваща електронен вестник и статии в седмични местни списания.
Основни елементи на проекта са разбирането и акцентирането на нуждите на малките предприятия. Отдава се внимание и на положителните постижения, а не само на традиционния подход за разрешаване на проблеми.
До каква степен бе успешен проектът?
По средата на проекта бе направена оценка. Като цяло реакциите бяха положителни, но така също бяха определени някои проблематични области. Повечето от малките предприятия дадоха положителна оценка и посочиха, че са доволни от помощта и съветите от службата по трудово здраве.
Много собственици (броят им надхвърли очакванията) помолиха за помощ при решаването на конкретни проблеми на работната среда. Имаше значителен интерес към семинарите и най-вече към тези, организирани в самите предприятия. Само че, провеждането на семинарите не мина напълно безпрепятствено. Въпреки, че собствениците се бяха записали за мероприятията, при непредвидени случаи в предприятията им, те не се появяваха. Това затрудняваше работата на консултантите. По-голямата част от проекта се оказа полезен.
При изпълнението на проекта бяха поставени въпроси като:
• Какво наистина можем да предложим на малките предприятия за специфичните им проблеми?
• Доколко трябва да толерираме отрицателно отношение към службите по трудово здраве, тъй като на тях се гледа като допълнителен товар?
• Провеждането на посещенията се оказа по-трудно от очакванията. Изискваше се повече време за организирането им, а и пътуванията често се оказваха напразни, защото собствениците се налагаше да заминат някъде по спешност. Такива проблеми обаче са преодолими, тъй като при назначаване на лице за контакти няма да има нужда от чести посещения.
Заключения
Все още е прекалено рано да се говори за резултатите от проекта в дългосрочен план. Въпреки това обаче, бяха установени някои тенденции. Например, посетените от проекта малки и средни предприятия вече е по-вероятно да се обърнат към служба по трудово здраве. След среща със служба по трудово здраве, тези предприятия е по-вероятно да разработят политика за закупуване на по-добри съоръжения и да изготвят инструкции за по-безопасно използване на химически и други опасни вещества.
Вижте и други добри практики
